ЛЮБУ̀ВАМ СЕ1, -аш се, несв., непрех. Обикн. с предл. на. С възхищение, с удоволствие наблюдавам нещо, което привлича вниманието ми със съдържащите се в него положителни качества (хубост, красота, полезност и пр.); възхищавам се, наслаждавам се. С понаведена настрана глава, той сякаш се любуваше на онова, което пишеше. Й. Йовков, ПГ, 246. Как умееше Елин Пелин да се любува на народа, да разговаря и с най-простите хора. А. Босев, СбАСЕП, 263. Макар че Рилка не разбираше твърде от сложната европейска и световна политика, тя се любуваше на неговите познания. Г. Караславов, Т, 88. Тя се пренасяше в това хубаво време, .., когато се увиваше на шията му и се любуваха, като деца, на хубостта си. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 396. Пасажерите можаха в свободното си време да се любуват на природните картини. ССГ (превод), 3. Моята любов ти днес уби. / .. / Любувай се. Тя сякаш е заспала. / Устните ѝ дишат още смях. П. К. Яворов, Съч. I, 103.
ЛЮБУ̀ВАМ СЕ2, -аш се, несв., непрех. Диал. Любя се. От една врата [на ковчега] дружке да ми дооде, / дари да ми реде; / от друга врата ти да ми доодиш, / свечу да ми донесиш, / от трекя врата бекяре да ми дооде / и със ни да се любувам. Нар. пес., СбНУ XI, 10.